денело

Речник на българския език

1. денело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

денело е производна форма на дяна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. денело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

денело е производна форма на дяна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).