денел

Речник на българския език

1. денел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

денел е производна форма на дяна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. денел — мин. деят. несв. прич. м. р.

денел е производна форма на дяна (мин. деят. несв. прич. м. р.).