делил

Речник на българския език

1. делил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

делил е производна форма на деля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. делил — мин. деят. св. прич. м. р.

делил е производна форма на деля (мин. деят. св. прич. м. р.).