дезинтересирал

Речник на българския език

1. дезинтересирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезинтересирал е производна форма на дезинтересирам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дезинтересирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезинтересирал е производна форма на дезинтересирам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дезинтересирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дезинтересирал е производна форма на дезинтересирам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дезинтересирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дезинтересирал е производна форма на дезинтересирам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).