дезавуирало си

Речник на българския език

1. дезавуирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дезавуирало си е производна форма на дезавуирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. дезавуирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дезавуирало си е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. дезавуирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дезавуирало си е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).