дебютирал

Речник на българския език

1. дебютирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дебютирал е производна форма на дебютирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дебютирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дебютирал е производна форма на дебютирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дебютирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дебютирал е производна форма на дебютирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дебютирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дебютирал е производна форма на дебютирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).