дебри

Речник на българския език

1. дѐбри некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн.
1. Гъсти, непроходими гори.
2. Прен. Труднодостъпни за познанието или малко изследвани страни на нещо. В дебрите на математиката.

Грешни изписвания (1)

  • дебре

2. дебри — мн. ч.

дебри е производна форма на дебра (мн. ч.).