дебнели

Речник на българския език

1. дебнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дебнели е производна форма на дебна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дебнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дебнели е производна форма на дебна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).