дебил

Речник на българския език

дебѝл — съществително име, мъжки род (тип 7a)

Значение

1. Мед. Човек, който страда от дебилност (в 1 знач.).
2. Прен. Пренебр. Глупав, ограничен човек.

Грешни изписвания (1)

дибил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		де-бил
	непълен член	де-би-ла
	пълен член	де-би-лът
мн.ч.		де-би-ли
мн.ч.	членувано	де-би-ли-те
бройна форма		де-би-ли
звателна форма		де-би-ле

Връзки

Вход