дебеляла

Речник на българския език

1. дебеляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дебеляла е производна форма на дебелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дебеляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

дебеляла е производна форма на дебелея (мин. деят. св. прич. ж. р.).