двоил си

Речник на българския език

1. двоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

двоил си е производна форма на двоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. двоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

двоил си е производна форма на двоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).