двоил е

Речник на българския език

1. двоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

двоил е е производна форма на двоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. двоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

двоил е е производна форма на двоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).