двоила е

Речник на българския език

1. двоила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

двоила е е производна форма на двоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. двоила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

двоила е е производна форма на двоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).