двама

Речник на българския език

1. два̀ма некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

числ. Мъж и мъж или мъж и жена; две лица, като поне едното е от мъжки пол. Имам двама братя. Вечеря за двама.Един-двама/двама-трима. Няколко, но малко на брой лица.
Дето двама и той трети. — За човек, който се меси във всичко, обикн. без да е желан.
Служа на двама господари. — Угоднича на две враждуващи страни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • двамъ

2. двама — мъжколична форма

двама е производна форма на два (мъжколична форма).