дарил

Речник на българския език

1. дарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дарил е производна форма на даря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дарил — мин. деят. св. прич. м. р.

дарил е производна форма на даря (мин. деят. св. прич. м. р.).