дала

Речник на българския език

1. дала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дала е производна форма на дам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дала е производна форма на дам (мин. деят. св. прич. ж. р.).