гъчкали

Речник на българския език

1. гъчкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

гъчкали е производна форма на гъчкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гъчкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гъчкали е производна форма на гъчкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. гъчкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гъчкали е производна форма на гъчкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. гъчкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

гъчкали е производна форма на гъчкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).