гътнете

Речник на българския език

1. гътнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

гътнете е производна форма на гътна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. гътнете — повелително наклонение, мн. ч.

гътнете е производна форма на гътна (повелително наклонение, мн. ч.).