гътнело

Речник на българския език

1. гътнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гътнело е производна форма на гътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гътнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гътнело е производна форма на гътна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).