гътнало

Речник на българския език

1. гътнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гътнало е производна форма на гътна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гътнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

гътнало е производна форма на гътна (мин. деят. св. прич. ср. р.).