гътнали

Речник на българския език

1. гътнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гътнали е производна форма на гътна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гътнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гътнали е производна форма на гътна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).