гътвахте

Речник на българския език

1. гътвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

гътвахте е производна форма на гътвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. гътвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

гътвахте е производна форма на гътвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).