гърчило е

Речник на българския език

1. гърчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гърчило е е производна форма на гърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гърчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гърчило е е производна форма на гърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).