гърчили

Речник на българския език

1. гърчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гърчили е производна форма на гърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гърчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гърчили е производна форма на гърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).