гърчел

Речник на българския език

1. гърчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърчел е производна форма на гърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гърчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гърчел е производна форма на гърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).