гърмяха

Речник на българския език

1. гърмяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гърмяха е производна форма на гърмя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гърмяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

гърмяха е производна форма на гърмя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).