гърмели

Речник на българския език

1. гърмели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

гърмели е производна форма на гърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гърмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гърмели е производна форма на гърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. гърмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гърмели е производна форма на гърмя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. гърмели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

гърмели е производна форма на гърмя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).