гърлил съм

Речник на българския език

1. гърлил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гърлил съм е производна форма на гърля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. гърлил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гърлил съм е производна форма на гърля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).