гърлил е

Речник на българския език

1. гърлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърлил е е производна форма на гърля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гърлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърлил е е производна форма на гърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).