гърлило е

Речник на българския език

1. гърлило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гърлило е е производна форма на гърля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гърлило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гърлило е е производна форма на гърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).