гърлило

Речник на българския език

1. гърлило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гърлило е производна форма на гърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гърлило — мин. деят. св. прич. ср. р.

гърлило е производна форма на гърля (мин. деят. св. прич. ср. р.).