гърлила е

Речник на българския език

1. гърлила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гърлила е е производна форма на гърля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гърлила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гърлила е е производна форма на гърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).