гърлил

Речник на българския език

1. гърлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърлил е производна форма на гърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гърлил — мин. деят. св. прич. м. р.

гърлил е производна форма на гърля (мин. деят. св. прич. м. р.).