гърлела

Речник на българския език

1. гърлела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гърлела е производна форма на гърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гърлела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

гърлела е производна форма на гърля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).