гърлел

Речник на българския език

1. гърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърлел е производна форма на гърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гърлел е производна форма на гърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).