гърбушило е

Речник на българския език

1. гърбушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гърбушило е е производна форма на гърбуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гърбушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гърбушило е е производна форма на гърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).