гърбушила

Речник на българския език

1. гърбушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гърбушила е производна форма на гърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гърбушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

гърбушила е производна форма на гърбуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).