гърбушели

Речник на българския език

1. гърбушели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

гърбушели е производна форма на гърбуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гърбушели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

гърбушели е производна форма на гърбуша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).