гърбушел

Речник на българския език

1. гърбушел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърбушел е производна форма на гърбуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гърбушел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гърбушел е производна форма на гърбуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).