гълтало

Речник на българския език

1. гълтало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гълтало е производна форма на гълтам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гълтало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гълтало е производна форма на гълтам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. гълтало — мин. деят. св. прич. ср. р.

гълтало е производна форма на гълтам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. гълтало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гълтало е производна форма на гълтам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).