гъкнел

Речник на българския език

1. гъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гъкнел е производна форма на гъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гъкнел е производна форма на гъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).