гъгнело

Речник на българския език

1. гъгнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гъгнело е производна форма на гъгна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гъгнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гъгнело е производна форма на гъгна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).