гъгнало

Речник на българския език

1. гъгнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гъгнало е производна форма на гъгна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гъгнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

гъгнало е производна форма на гъгна (мин. деят. св. прич. ср. р.).