гушнела

Речник на българския език

1. гушнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гушнела е производна форма на гушна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гушнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

гушнела е производна форма на гушна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).