гушите

Речник на българския език

1. гушите — мн. ч. членувано

гушите е производна форма на гуша (мн. ч. членувано).

2. гушите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

гушите е производна форма на гуша (сег. вр., 2 л., мн. ч.).