гушила

Речник на българския език

1. гушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гушила е производна форма на гуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

гушила е производна форма на гуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).