гушил
1.
гушил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
гушил
е производна форма
на гуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
гушил —
мин. деят. св. прич. м. р.
гушил
е производна форма
на гуша (мин. деят. св. прич. м. р.).