гуши

Речник на българския език

1. гуши — мн. ч.

гуши е производна форма на гуша (мн. ч.).

2. гуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гуши е производна форма на гуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. гуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гуши е производна форма на гуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. гуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гуши е производна форма на гуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. гуши — повелително наклонение, ед. ч.

гуши е производна форма на гуша (повелително наклонение, ед. ч.).