гуляло

Речник на българския език

1. гуляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гуляло е производна форма на гуляя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гуляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

гуляло е производна форма на гуляя (мин. деят. св. прич. ср. р.).