гуляла

Речник на българския език

1. гуляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гуляла е производна форма на гуляя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гуляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

гуляла е производна форма на гуляя (мин. деят. св. прич. ж. р.).